183 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Вчера в България бе отбелязан 183-ият рожден ден на Васил Левски. Член на Организационни съвет на фестивала Шопски рими (Грознатовци), поетесата Елена Диварова, говори в Асеновград по случай този голям празник на българите. Ето какво каза тя:

Уважаеми жители и гости на Асеновград, голямо е вълнението да стоя пред вас в ден, в който отбелязваме 183 години от рождението на Васил Левски.

Този „един син“ на България, както казва Ботев в своята разтърсваща елегия, този един син на България е сред най-светлите образи в световната история. Чистота, дързост и хуманизъм са събрани в светлия му поглед. В деня на неговото раждане нека първо споменем майката – Гина Василева Караиванова, от Сопот, четвърта от осемте деца на майстора златар Васил Караиванов, чието семейство, заедно с голяма част от населението на Сопот, се изселва в Карлово след три опустошителни кърджалийски погрома. Гина се омъжва за бояджията на гайтани Иван Кунчев, ражда пет деца и рано остава вдовица. Дава на децата си най-доброто възпитание и образование според възможностите си. Преживява смъртта на три от тях – Мария, Христо и Васил.

Ние сме малък народ, който стои тук на кръстопътища на епохи и континенти, стои вече от хилядолетия. Най-старата държава в Европа – България. Кое ни прави оцеляващи? Кое дава сили на една сама жена и майка в средата на XIX век да направи и от тримата си сина мъже? Те и тримата (Васил, Христо и Петър) са участници в Белградските легии на Раковски. Христо умира от туберкулоза на 30-годишна възраст. Петър след участието в легиите става четник в Ботевата чета и опълченец, ранен в боя при Шипка, умира от разклатеното си здраве малко след Освобождението. А Васил… Васил Иванов Кунчев и до днес ни учи какво значи да бъдеш свободен.

Какво значи, наистина?

Универсалните му демократични възгледи са изразени съвсем ясно в думите:

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.

Тази мисъл на Васил Левски съдържа жив образ на свободата. И увереност, че път напред има. Осъзнаването на единството на цялото човечество става именно през рефлекса да поставим заедно всички хора – от различни народности и с различна вяра. „Заедно“ – това е формулата за нормален и успешен живот на нашата планета. Левски изтъква тази идея век преди глобалната мрежа да постави хората във физическа близост, в която сме днес ежедневно. Но какво да кажем за духовната близост? Съществува ли тя между нас пълноценно? Сега вие ще кажете – ДА, защото този модел е водещ в град като Асеновград (Станимака). Така е, така е било тук от векове. Асеновград е модел в това отношение. Равнопоставеността между хората е непременно условие за успех във всичко – и в индустрията, и в търговските отношения, и на полето на културните връзки.

Но не навсякъде действа тази формула за равнопоставеност и толерантност между хора от различни етноси и религии. За съжаление, има културни и социални среди, в които двигател са омразата, отхвърлянето, ограничението. И не се получава диалог. А обратното – брат срещу брата.

И чуваме пак думите на Левски все в тази посока:

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочее, каквито са, за всичките еднакво.

Благодарна съм, че въпреки всички изпитания, през които мина страната ни за повече от 100 години, ние съхранихме толерантността между „всичките народи в нея…“ На какво се дължи това? На мъдростта на народа, на нас, хората, които живеем заедно в това прекрасно място – България.

Знае се, че човешката история е низ от сътресения, от кризи във всякакъв план – природни бедствия, социални трусове, идеологически колизии. Животът е борба, колкото и банално да звучи. И сега сме в състояние на изпитания, обстановката е нестабилна. Често си задаваме въпроса (особено в моменти като днешната годишнина ) има ли днес хора със самоотверженост като на онези герои. Обикновено отговорът е – няма. Но когато си зададох този въпрос по повод настоящата ни среща, се сетих за един млад българин, който през 2012 г. спаси 5-годишно британско момиченце на плажа в Западен Съсекс. Помните, нали? Тогава английските медии определиха 32-годишния Пламен Петков като истински герой. Подал детето, но сам бил отнесен от силното течение. Месец преди сватбата си… Този млад човек Пламен Петков постигна с живота си спасението на друг живот. Не пулсира ли в него духът на Апостола? Всъщност какво значи думата АПОСТОЛ. Пратеник. Носител на идеята за справедливост и любов между хората. Ако няма любов, как може да има правда, кой ще более за истината? Да, първото, на което трябва да се научим, е това – да обичаме. Да обичаме песента, родната природа, хората наоколо, древната си история, труда… Носят се легенди за чудния глас на Дякона Васил Иванов Кунчев, за това как обичал да пее. Нека припомня пак народния гений, който е казал: „Който пее, зло не мисли.“ Дори в тези думи бихме съзрели едно от посланията на Апостола: Пейте! По-често пейте! Песента ни прави по-добри, по-спокойни, внася в душите ни ведрост и сили. Нашите предци са пеели на нивата, из ливадите, строейки домовете си, над люлката на децата и дори.. и дори изпращайки своите покойници. Едно от най-големите ни богатства е песента. Какво ще стане, ако извадим за пет минути телефона от ръцете на детето си и му изпеем една песен, ей така – с нашия си глас

Пред лика на Васил Левски стоим сега! Достойно е да бъдем неговите малки братя и сестри. Всички сме от един род – човешкия. Гледаме към светлото лице на този „един син“ на България, чуваме гласа му и знаем – във всеки от нас живее част от неговия дух. Грамаден дух, който е вечен и отразява идеите на човечеството за свобода, истина и любов. Въпросът за свободата е много труден. Пак питам – какво значи свобода? Всеки ден търсим смисъла на тази дума. Аз мисля, че рождения ден на Васил Левски е един от рождените дни на свободата. Тя извира от погледа му, от неговия портрет, нарисуван с думите на Вазов: „Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав!“ („Немили-недраги“ 11 глава)

Тези Вазови редове са запечатани в умовете ни от първите училищни класове. Този чист светъл поглед… тази веселост… Веселостта, радостта обогатяват душата, правят я силна и добра. Може би точно радост трябва да придружава гордото ни знание, че сме родени след този свят мъж. Че сме от един род с него. Че прозвището му Левски е върху герба на държавата ни. Да, гордо знание! Знание за честта на българското име и за силата на единството ни. Знание като знаме. И нека думите върху това знаме да бъдат вече не „Свобода или смърт“, а СВОБОДА И БЕЗСМЪРТИЕ.

3Вие, Milan Ostojić Leszczynski и Vercha Todosijev